Поезия и проза /Блог на Кремена Ячева/

*********************************************************

На 20 декември 1812 г. Братя Грим издават първия си сборник с вълшебни истории в Германия. Приказката за Червената шапчица навърши 200 години...
По случай юбилея:

ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА,

КОТАРАКЪТ С ЧИЗМИ И

ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА

В къщичка накрая на гората заедно със своите родители живеело едно момиченце. То имало баба, която много обичало. Тя пък живеела в другия край на гората. Пред нейната стара къщурка израснало едно ябълково дърво.

Момиченцето често посещавало своята баба

и тя много му се радвала. Редовно го черпела с ябълки от дървото в градината. Това дърво не било обикновено. Тази година трябвало да роди и една златна ябълка. Така казвали хората. Но никой досега не бил виждал златна ябълка. А бабата била стара и не виждала добре, но въпреки това за миналата Коледа изплела на своята любима внучка шапчица от червена вълнена прежда. Щом момиченцето я сложило на главичката си и се погледнало в огледалото, видяло че няма по-сладко момиченце на света от него. Огледалото било вълшебно. То казвало само истината и в него можело да се види

какво става в другия край на гората, например, стига само да пожелаеш.

Всички се радвали на момиченцето и започнали да го наричат Червената шапчица.

Една сутрин Червената шапчица видяла в огледалото, че нейната баба лежи с компрес на челото.

- Мамо, баба е болна. Искам да я видя. Пусни ме,

моля те!

Майка й сложила в една кошничка питка, парче сирене, мляко и бисквити. Изпратила дъщеря си до входната врата и я предупредила:

- Ловците от селото казват, че в гората се навърта

страшен вълк. Не тръгвай през гората. Заобиколи

по пътя. Нищо, че е по-дълъг.
Взели си довиждане и Червената шапчица тръгнала.

Като наближила пътечката, която минавала направо през гората, тъй като била нетърпелива и много бързала, решила да тръгне по нея.

Вървяла, вървяла, вървяла. Нищо лошо не се случвало.

Но не щеш ли иззад един храст, изведнъж с голям скок пред Червената шапчица се изправил един котарак. Стоял на задните си крака. Каква била изненадата на момичето, когато го огледало по-внимателно. Носел чизми, шапка с перо и...шпага

на кръста. Наистина страшен котарак! А най-странното било, че говорел с човешки глас.

Момичето се спряло и не знаело какво да прави.

За пръв път виждало Котарак с чизми.

- Здравей, Червена шапчице! Откога искам да те видя. Чух, че си най-сладкото, най-доброто и най-възпитано малко момиченце на света. Какво носиш в кошничката си? Много съм гладен...

- Нося питка, сирене, мляко и бисквити за болната си баба.

- Много съм гладен, Червена шапчице. Дай ми малко мляко, моля те!

Червената шапчица много обичала котета. А сега като чула тази молба, не могла да устои. Намерила в тревата една орехова черупка и я напълнила с мляко. Дала я на Котарака, махнала му за довиждане и тъкмо да продължи пътя си, той я спрял. Отскубнал си един мустак и й го подал:

- Червена шапчице, вземи този мустак. Пази го. Когато изпаднеш в беда, само погъделичкай с него нослето си така, че да кихнеш. Аз веднага ще бъда при теб.

Червената шапчица благодарила и продължила пътя си. Бързала да отиде при болната си баба.

Бабата много се зарадвала на любимата си внучка.

Червената шапчица й помогнала да се нахрани, дала й лекарства и когато си тръгвала старата жена й прошепнала:

- Тази нощ ще узреят ябълките, мойто момиче. И

утре като дойдеш, ще има с какво да те почерпя. А сега тръгвай да не закъснееш.

На сутринта Червената шапчица видяла в огледалото, че златната ябълка от дървото в градинката на баба й била откъсната.

Тръгнала тя да търси Котарака с чизми. Може би той знаел нещо. Когато стигнала до мястото, където предния ден го срещнала, извадила котешкия мустак, погъделичкала си нослето, кихнала силно и изведнъж Котаракът с чизми се изправил пред нея.

Чизми на краката, шапка с перо на главата и шпага на кръста. Страшен Котарак!

- Какво те тревожи, Червена шапчице? Защо ме викаш?

Разказала му всичко и го помолила:

- Ако знаеш кой е откраднал златната ябълка, помогни ми да го открия. Нали цяла нощ търсиш и ловиш мишки, не си ли видял нещо?

- Нищо не съм видял и нищо не съм чул, Червена шапчице. Пък и гората беше тиха и спокойна. Дори вятър нямаше, та да отбрули ябълката. Но ще се опитам да разбера нещо. Мишките са навсякъде, имат дупки и ходове навред под земята. Знаят всички тайни.

Казал това и изчезнал с няколко скока между храстите и дърветата.

Не минало много време и ето, че Котаракът с чизми се върнал като дърпал за дългата брада едно джудже. А то се съпротивлявало и цялото треперело от страх.

- Бързобежко бяга много бързо. Трудно го хванах.

Но мишките ми казаха, че той е виновника.

При вида на шпагата и котешките нокти Бързобежко сам си признал за златната ябълка.

Миналата нощ, точно в дванадесет часа, ябълката била узряла много добре и блестяла на лунната светлина. Нали била златна.

- Ние, джуджетата, знаехме за нея. Изпратиха ме да я откъсна, защото много искахме да зарадваме Снежанка. Тя от година живее при нас, в нашата къщичка.

Като чула това Червената шапчица се чудела как да постъпи. Била хем ядосана на джуджето, хем й било много мило, задето толкова искало да направи Снежанка щастлива.

Джуджето разказвало, а гласчето му треперело и а-а-а да се разплаче. Личало, че съжалява.

Котаракът се замислил как да оправи нещата.

Сетил се нещо, наредил да го почакат и хукнал между дърветата навътре в гората. Когато се върнал носел в шапката си златна рибка. Рибката едва дишала, защото водата вече изтичала от шапката, а рибките не могат да дишат на сухо.

- Моля ви, пуснете ме обратно в моето езерце. Ако ме оставите жива, ще изпълня три ваши желания. Аз мога... – прошепнала рибката.

Трябвало бързо, ама много бързо всеки един да каже най-съкровеното си желание.

Джуджето веднага си пожелало на дървото да узрее още една златна ябълка.

Червената шапчица пък веднага поискала любимата й баба да оздравее.

А Котаракът с чизми пожелал страшният вълк да стане много страхлив и да бяга далече щом види Червената шапчица да се задава по пътеката.

       Тогава с няколко скока отнесъл златната рибка в шапката си обратно към езерцето. И тези желания явно са се сбъднали, защото златната ябълка отново грейнала на дървото. Бабата бързо оздравяла и нищо не разбрала за случилото се. А до края на приказката вълкът така и не се появил. И до днес се крие от страх вдън гори тилилейски.

   Кремена ЯЧЕВА