*********************************************************
*********************************************************
На 20 декември 1812 г. Братя Грим издават първия си сборник с вълшебни истории в Германия. Приказката за Червената шапчица навърши 200 години...
По случай юбилея:
ЧЕРВЕНАТА
ШАПЧИЦА,
КОТАРАКЪТ С
ЧИЗМИ И
ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА
В къщичка накрая на гората заедно със своите
родители живеело едно момиченце. То имало баба, която много обичало. Тя пък
живеела в другия край на гората. Пред нейната стара къщурка израснало едно
ябълково дърво.
Момиченцето често посещавало своята баба
и тя много му се
радвала. Редовно го черпела с ябълки от дървото в градината. Това дърво не било
обикновено. Тази година трябвало да роди и една златна ябълка. Така казвали
хората. Но никой досега не бил виждал златна ябълка. А бабата била стара и не
виждала добре, но въпреки това за миналата Коледа изплела на своята любима
внучка шапчица от червена вълнена прежда. Щом момиченцето я сложило на
главичката си и се погледнало в огледалото,
видяло че няма по-сладко момиченце на света от него. Огледалото било вълшебно.
То казвало само истината и в него можело да се види
какво става в
другия край на гората, например, стига само да пожелаеш.
Всички се радвали на момиченцето и започнали
да го наричат Червената шапчица.
Една сутрин Червената шапчица видяла в огледалото, че нейната баба лежи с компрес на челото.
-
Мамо,
баба е болна. Искам да я видя. Пусни ме,
моля те!
Майка й сложила в една кошничка питка, парче
сирене, мляко и бисквити. Изпратила дъщеря си до входната врата и я
предупредила:
-
Ловците
от селото казват, че в гората се навърта
страшен вълк. Не
тръгвай през гората. Заобиколи
по пътя. Нищо, че
е по-дълъг.
Взели си довиждане и Червената шапчица тръгнала.
Взели си довиждане и Червената шапчица тръгнала.
Като наближила пътечката, която минавала
направо през гората, тъй като била нетърпелива и много бързала, решила да
тръгне по нея.
Вървяла, вървяла, вървяла. Нищо лошо не се
случвало.
Но не щеш ли иззад един храст, изведнъж с
голям скок пред Червената шапчица се изправил един котарак. Стоял на задните си
крака. Каква била изненадата на момичето, когато го огледало по-внимателно.
Носел чизми, шапка с перо и...шпага
на кръста.
Наистина страшен котарак! А най-странното било, че говорел с човешки глас.
Момичето се спряло и не знаело какво да
прави.
За пръв път
виждало Котарак с чизми.
- Здравей,
Червена шапчице! Откога искам да те видя.
Чух, че си най-сладкото, най-доброто и най-възпитано малко момиченце на света.
Какво носиш в кошничката си? Много съм гладен...
- Нося
питка, сирене, мляко и бисквити за болната си баба.
- Много съм гладен, Червена
шапчице. Дай ми малко мляко, моля те!
Червената шапчица много
обичала котета. А сега като чула тази молба, не могла да устои. Намерила в
тревата една орехова черупка и я напълнила с мляко. Дала я на Котарака, махнала
му за довиждане и тъкмо да продължи пътя си, той я спрял. Отскубнал си един мустак и й
го подал:
- Червена шапчице, вземи този
мустак. Пази го. Когато изпаднеш в беда, само погъделичкай с него нослето си
така, че да кихнеш. Аз веднага ще бъда при теб.
Червената шапчица благодарила
и продължила пътя си. Бързала да отиде при болната си баба.
Бабата много се зарадвала на
любимата си внучка.
Червената шапчица й помогнала да се нахрани, дала й лекарства и когато
си тръгвала старата жена й прошепнала:
-
Тази нощ ще узреят
ябълките, мойто момиче. И
утре като дойдеш, ще има с какво да те почерпя. А сега тръгвай да не закъснееш.
На сутринта Червената шапчица
видяла в огледалото, че златната ябълка от дървото в градинката на баба й била
откъсната.
Тръгнала тя да търси Котарака
с чизми. Може би той знаел нещо. Когато
стигнала до мястото, където предния ден го срещнала, извадила котешкия мустак,
погъделичкала си нослето, кихнала силно и изведнъж Котаракът с чизми се
изправил пред нея.
Чизми на краката, шапка с перо на главата и шпага на кръста. Страшен
Котарак!
- Какво те тревожи, Червена
шапчице? Защо ме викаш?
Разказала му всичко и го
помолила:
- Ако знаеш кой е откраднал
златната ябълка, помогни ми да го открия. Нали цяла нощ търсиш и ловиш мишки,
не си ли видял нещо?
- Нищо не съм видял и нищо не
съм чул, Червена шапчице. Пък и гората беше тиха и спокойна. Дори вятър нямаше,
та да отбрули ябълката. Но ще се опитам да разбера нещо. Мишките са навсякъде,
имат дупки и ходове навред под земята. Знаят всички тайни.
Казал това и изчезнал с
няколко скока между храстите и дърветата.
Не минало много време и ето, че Котаракът с
чизми се върнал като дърпал за дългата брада едно джудже. А то се
съпротивлявало и цялото треперело от страх.
- Бързобежко бяга много бързо.
Трудно го хванах.
Но мишките ми казаха, че той е виновника.
Миналата нощ, точно в
дванадесет часа, ябълката била узряла много добре и блестяла на лунната
светлина. Нали била златна.
- Ние, джуджетата, знаехме за
нея. Изпратиха ме да я откъсна, защото много искахме да зарадваме Снежанка. Тя
от година живее при нас, в нашата къщичка.
Като чула това Червената
шапчица се чудела как да постъпи. Била хем ядосана на джуджето, хем й било
много мило, задето толкова искало да направи Снежанка щастлива.
Джуджето разказвало, а
гласчето му треперело и а-а-а да се
разплаче. Личало, че съжалява.
Котаракът се замислил как да
оправи нещата.
Сетил се нещо, наредил да го
почакат и хукнал между дърветата навътре в гората. Когато се върнал носел в
шапката си златна рибка. Рибката едва дишала, защото водата вече изтичала от
шапката, а рибките не могат да дишат на сухо.
- Моля ви, пуснете ме обратно
в моето езерце. Ако ме оставите жива, ще изпълня три ваши желания. Аз мога... –
прошепнала рибката.
Трябвало бързо, ама много бързо всеки един да каже
най-съкровеното си желание.
Джуджето веднага си пожелало
на дървото да узрее още една златна ябълка.
Червената шапчица пък
веднага поискала любимата й баба да оздравее.
А Котаракът с чизми пожелал
страшният вълк да стане много страхлив и да бяга далече щом види Червената
шапчица да се задава по пътеката.
Тогава с няколко скока
отнесъл златната рибка в шапката си обратно към езерцето. И тези желания явно
са се сбъднали, защото златната ябълка отново грейнала на дървото. Бабата бързо
оздравяла и нищо не разбрала за случилото се. А до края на приказката вълкът
така и не се появил. И до днес се крие от страх вдън гори тилилейски.
Кремена ЯЧЕВА
Кремена ЯЧЕВА